любов

понякога много ме е страх и ходя с големи очи,

понякога се затварям вкъщи и изобщо не излизам.

мразя слънцето, топлото и хората,

мразя ги най-много, когато са жестоки.

обичам дъжда, мъглата и хората,

обичам ги най-много, когато са добри.

обичам братята и сестрите. обичам синовете и дъщерите.

Обичам дъщерята, която ще имам-

тя ще носи моите очи.

тя ще се усмихне с моите устни,

и ще каже, "обичам те, мамо,"

и това ще ми бъде достатъчно,

и тази любов ще я нося със себе си,

и нея ще я има дълго след като умра.