края на юни или нещо таковаааа

Тези дни правя нещата по две или по четири. Бях на училище в сряда и повече не влязох. Ходи ми се на Масив Атак, ама баща ми не взе билети и за мен. В краен случай ще го помоля да отида вместо него. Много ми се пият студени кафета ама няма никъде. С мама гледаме Хаус и Скуид Гейм. На един от последните епизоди на четвърти сезон с нея плакахме и се гушкахме. Нямам пари ама съм си казала че няма да крада. Сина ме кара напред назад като джигит. Нося само жълтата тениска със Санрио героичетата. Чакам новия албум на Етел Кейн и ми треперят мартинките, като се сетя че през ноември ще я видя на живо. Мисля си за Бриана Мейтленд и усещам че тя е буквално като мен.

Тези дни много плача. Плаках вчера сутринта, и вечерта преди това, плаках днес три пъти и веднъж в метрото. Не знаеш какво е истинско унижение докато не ревеш в подлеза на Софийски или в 9ката. Срам ме е да си покажа лицето навън. Не мога да преценя дали обичам да плача или го мразя. Май е от Луната в скапания първи дом. Тино ме буди всяка сутрин в пет с неистово мяукане на умряло, аз ходя да му дам дробче и си лягам отново. Ваньо само дреме на пода на килима в стаята ми. 

“Това амиши ли са??” “Не това са български ДЕЦА”

Ходих да играя билярд близо до спортна зала Христо Ботев. Голям провал, нито един спорт не ми се отдава. Моя walk of shame беше прибирането след пълната загуба в единайсет вечерта в смотания 94. А в понеделник пребродих половин София до скапаната регионална здравна инспекция. От новите сандали-чехли получих мазоли. И ги нося с чорапи защото отказвам да си показвам петите пред хората.  Гледам тъпи филми и слушам само Етел Кейн и Тори Амос, защото дееба само Тори Амос ме разбира по някои въпроси. И все още съм убедена че с Трент Резнър са били заедно. Или поне са правили секс, де да знам. Не правиш песен като Паст дъ мишън с човек, с който не си правил секс. Ама в крайна сметка аз какво ли знам за това.